
Филмът ми хареса и няма как да не драсна 1-2 реда за него.
Очакваше филмът да е добър, все пак не всеки ден се случва imdb top250 да бъде така стремително атакувано и #3-тата позиция да бъде превзета за толкова кратко време. Сигурен съм, че по-нататък интересът ще спадне, но фактът, че всяка лента на Кристофър Нолън превзема imdb top250 и се задържа някъде там говори сам за себе си.
Старая се да не подхождам към филмите с много големи очаквания, за да няма после голямо разочарование ( то това май важни не само за филмите, ами за всичко в живота
). Но около Inception се създаде много шум, затова колко як и дълбок е .
Защо ми хареса на мен? Идеята не е изтъркана, до сега съм виждал само 1 подобен филм, разглеждащ сънят като отделна реалност и реалността като проекция на съзнанието ( и подсъзнанието ) – 13th Floor, като там далеч същността на идеята не беше развита в такава дълбочина и сложност. Фен съм и на Джордановият Тел-айеран-риод ( свят на сънищата, баси къф съм гийк не е истина
) от Колелото на Времето , който се явява доста подобен на реалността във филма, с рализката, че е споделен.
Като писохолог-wannabe ми харесва това, че са отделили основно място на емоцията, като двигател в човешките отношения, действия и поведение. Реалността беше разделена на съзнателна и подсъзнателна и точно в сънищата се проявяваше това колко ирационални всъщност са хората. Главният герой ( Коб ) имаше психични проблеми, това май се оказва запазен знак за героите на Нолан, в “Мементо”, главният герой страдаше от особен вид амнезия, в “Инсомния” пък Ал Пачино не можеше да спи и започваше да губи досег с реалността. Опитвам се да пиша без да спойлвам, но е трудно. Когато гледате “Inception” следете, нивата и пластовете. Кристофър Нолан остава верен на запазената си марка да започне филмът от края и да не спазва никаква линеарност във времето, тук даже бих казал , че отива дори едно ниво по-горе, като спира да спазва и линеарност в реалността
Филмът ще се хареса на хората, които обичат да помислят, малко върху това, което са видели и възприели и да си зададат няколко въпроса от сорта на “Ами ако?” и “Защо?” . Не мога да кажа, че е особено сложен за разбиране , сравнен с “Дони Дарко” си е като ученическо есе, сравнено с дипломна работа. Но … филмът има своя чар, със сигурност е разнообразяване на поредицата от екшъни, тъпи комедии и 3д шитз, заливащи ни постоянно от екраните на кината.
P.S Всъщност Коб в реалният свят ли беше накрая?
P.S2 А дали жена му, не се “измъкна” от съня, прехвърляйки се в реалният свят?
P.S3 А идеята дали прихвана?
Филми по асоциация : 13th Floor, Dark City, Matrix, Repo Men, Donnie Darko